Трудно е да бъдеш мъдър. Баба ми, която беше много мъдра жена казваше: Всеки знае пътя за Рая, ама Джендема е по-близо. За под 100 години животът ни се промени рязко. Преди туй повечето хора всеки ден са полагали физически усилия и са се хранили с чисти храни, много от които са произвеждали. Аз не съм от село и на доста години за първи път ядох пиле от двора. Бях потресен. То мазно и тежко. Бях свикнал с бройлерите. Сега все повече хора работят седнали, на компютър. Някои от тях тренират, след работа. Но времето преди лягане не е най-доброто за кардио. Работейки и тренирайки не им остава време за дребни и прости неща, като семейството, готвенето, приятелите, съседите и двора, градините, слънцето. За това се сещат като ги диспансеризират в онкодиспансера. Старая се да не съм така, но е сложно и трудно да плуваш срещу течението, което съм правил винаги, когато мисля, че е правилно. Индивидите винаги са искали да контролират обществото и туй доведе до все по-големия контрол на обществото върху индивида. И ще се увеличава. Храненето, лекуването и грижата за хората е бизнес, в който няма нищо човешко. Много минорно звучи, но е истина. Много стана.