Дойде време за засаждане на лалетата. Преди години това го правех края на септември. С промяната на климата и недостига на време започнах да отлагам за по-студените месеци като ноември (дори средата). Попаднах на една руска статия и се замислих дали постъпвам правилно.
Оптималното засаждане на луковиците е, когато температурата на почвата е 9-10 С. Обикновено това е от средата на септември до средата на октомври. (Температурните аномалии не могат да се предвидят ). Така луковиците успяват да се вкоренят и да се адаптират за зимуване преди замръзване на почвата.
Ако някой не е успял, може да направи това до края на ноември, като увеличи дълбочината на засаждане (не повече от 20 см).
Друг вариант е да се държат зимата на хладно (предполагам може и в хладилник) и ранна пролет да се насадят на най-слънчевото място в градината. В този случай цъфтежът се приближава към лятото.
Лалетата обичат добре осветени места. Така имат оформени и ярки цветове. Ако слънцето не достига, цветовете може да са деформирани, отложените хранителни вещества да са недостатъчни, а оттам и слаби детки.
За почвата си знаете: рохка, отцедлива. И нещо, което на практика трудно ще спазим (поради липса на място ) - предшественикът да не е луковично, за да се избегнат вирусни и гъбични болести.
Дълбочина на засаждане - 3 пъти колкото луковицата, обикновена за лалета е към 15 см.
Това никога не мога да го спазя. Винаги ми се получава плитко, почти на повърхността. Трябва да се поправя.
Детките се садят на по-малка дълбочина.
При прекомерно дълбоко засаждане, цветовете не са едри, а детките малки и цъфтят слабо.
За бърз и дружен старт може да се направи есенно торене с преобладаващи калий и фосфор.
А втората половина на май със суперфосфат.
В периода на вегетация почвата трябва да е влажна, но не и преувлажнена.
Излишната влага води до появата на пукнатини по луковиците, влошава качеството им и съхранението им.
Липсата на влага води до малки цветове и по-малко детки.
Последните две години съм поливала лалетата (Не помня точно кога. Може би през май.). А едно време и през ум не ми е минавало, че може да се наложи да поливам луковични.
Когато има нужда от поливане, водата трябва да проникне на дълбочина 30-35 см, за да достигне корените на луковиците. А не само да "мокрим" повърхността на почвата.
Кога трябва да се вадят луковиците?
Когато хранителните вещества от листата преминат в люспите на луковицата. Обикновено това е краят на юни - началото на юли.
Сигурно ставам банална с промените в климата, но последните години при мен едва "устискват" до средата на юни.
Ако се колебаете кога е точното време, използвайте един стар холандски метод : ако стъблото на лалето е загубило тургора си и можете да го увиете около пръста си - това е времето .
Преди все чаках да изсъхнат толкова, че вятърът ги разнасяше и не можех да се ориентирам къде точно е луковицата .
След изваждане луковиците се просушават за 2-3 дни, след което се съхраняват на проветриво, умерено топло (около 25 С) място.
Периодично се отстраняват заболели луковици. Това го правя чак наесен, като започна да ги садя .
По времето на покой се залагат цветните пъпки и наченките на дъщерните луковици.
По този повод преди бях чела за някакви "врътки" с градусите, но не си спомням точно, а сега нямам време да го търся.
И за финал едни прекрасни лаленца от нета
