Нашите животинки:)



  • Нашите живинки на село 🙂
    Мечо:) Вече на година и половина
    IMG-4091.jpg
    И двете котета/ братче и сестриче/ всеки ден носят плячка- я полевка, я къртица, я пържола от съседа, безотговорно зарязал барбекюто на масата:)
    Съни:
    IMG-4152.jpg

    IMG-3979.jpg

    IMG-4074.jpg

    Стелито:
    IMG-4207.jpg



  • @pyracantha каза в [Нашите животинки:)]...я пържола от съседа,...
    😁



  • И моята - малката косматка.
    косматка



  • Аууу, ако тази е малката, каква ли е голямата косматка?
    😻
    Сладурана! И аз имах 2 персийки преди доста години.



  • Ехааа, красавица... 😍



  • Pyracantha,големи сладури са ти домашните любимци!😄
    Да ви запозная с част от нашите зверчета😁
    Това е котаракът Алберт,който е вклюбен в градинският ми щъркел и цяло лято гледа да е покрай него😊 ,явно го е страх да не отлети.....😉
    alt text
    А това е Жужо, пазачът на тиквите,в унисон с тях...
    alt text
    Тук е щурото "градинарче",най-новото попълнение в котешкото ни царство,малкият Лъки,който няма годинка. 🙂
    alt text



  • Мили животинки! 🙂
    Вече като мога да качвам снимки ще наснимам моите обитатели...
    Лъки си имам и аз, Primavera.



  • @Primavera ,
    Какви сладки муцунки си имаш! Как се понасят 3 мъжкаря на едно място?



  • Dansiela,с нетърпение очаквам да видя и твоите сладури,особено Лъки 🙂
    Нека всеки,който има животинки сподели,ще бъде интересно!
    Pyracantha,мъжкарите са 4,толерантни са един към друг.Живеят на село,имат поле за изява,голям двор,градина...за всеки има място.😊



  • Лъки
    alt text
    Неро кучето и Меньо и Нинджа, който трудно се забелязва
    alt text
    Любимата Рейна
    alt text
    Пилета с "гащи"
    alt text
    На снимите липсва още една котарана...
    Обичам ги!



  • @Dansiela ,голям красавец е твоят Лъки😄 ,поне послушен ли е?!Нашият Лъки е голям пакостник,обича да прави бели,но го отдавам и на това,че още е малък😁 А Рейна е с много интересен поглед,очите и говорят...За гащатковците,нямам думи.....много пъстри и интересни.
    Поздравявам те за богатото животинско царство!😍 😍 😍



  • @Primavera, мерси за адмирациите! Времето ми е изцяло посветено на тях, изключая растенията. Сега, когато е студено ходя в Градината при Лъки и Рейна и пускам пилетата само в мое присъствие, че зимата гладът е толкова голям.... Щом дори и някаква полу-дива котка се опита да ни нападне.
    Та за Лъки, който в действителност е още по-красив - най-гушкавият котаран, пък и послушен. Рейна също го харесва и са симпатична двойка, даже покрай нея и той се държи като куче. А тя - Рейна е въплъщение на доброто. Колкото е едра, толкова и мила и игрива и гушкава. Буди респект с размерите си, а е страхлива та знае ли се. 😁
    Отплеснах се в писания 😊



  • Прекрасни любимци си имате, да са ви живи и здрави!
    На мен 2019 година сбъдна мечтата ми- подариха ми една малка двумесечна Пинчер палавница- Джина и за сега сме в детската ясла. Любознателни сме към всичко и опознаваме света с обонянието(нослето) си.

    alt text

    alt text



  • Много е сладка Джина!



  • @ivaninka Ах, че е сладичка! Обаче ми се струва, че не е пинчер, но това няма никакво значение. Важното е да се обичате и радвате взаимно.



  • Джина е много чаровна. 🙂
    Моя Лъки го откраднаха...... 😞



  • @todorova-sv Пинчероподобно е, не е чиста порода. Щом майката не е водена на каишка, а се е разхождала свободно- таткото може да е всеки срещнат дребен уличен хулиган. Но аз много обичам тия дребоси, и въобще не ми се смущават чувствата от чистотата на породата...стига ми, само да е дребно и игриво. Сега тая малка щуротийка, постоянно я влача захапала крачолите на панталона ми, че и на два пъти неволно я настъпих по крачетата.
    Dansi ela, съжалявам за случилото се с Лъки! И на мен така, април- 2013 г. ми откраднаха среден пинчер, два месеца след като го бяхме взели от Свищов. Много тъгувах за него, търсих го и все го очаквах, но не се появи!🙍



  • @ivaninka Сега вече ми стана съвсем интересно, защото съм от Свищов☺



  • @todorova-sv каза в Нашите животинки:):

    @ivaninka Сега вече ми стана съвсем интересно, защото съм от Свищов☺
    Хе хе!☺ Аз пък съм от Русе.
    "Целият ни живот е изграден според законите на случайността. " Джейн Остин - и аз не му противореча.
    По обява в интернет открих това кученце, подаряваше го едно много мило момиче. Уговорихме се да се срещнем в центъра на Свищов за да ми го предаде лично и още на следващият ден това се случи. Кученцето беше на 8 месеца, много общително и бързо се привърза към нас новите му стопани, и мисля че тази негова лесна привързаност и общителност му помогнаха да стане жертва на хлапашка кражба. Виждах как го задяваха момченца, които ритаха топка на полянката близо до нас и то приемаше играта с тях. От този случай си извлякох поука, че за да е мое едно кученце е най- добре то да се вземе от майката като навърши 40 дена , след което да приеме мен за такава. В момента сме така- таткото не се зачита, а щом чуе моят глас ще издере вратата от драскане и джавкане.😀
    Това беше кратката ми радост от Свищов. Пак беше момиче. Със сигурност стана русенка , но не ѝ беше писано да е при мен.
    alt text



  • Някои може и да помнят, имам си две котки - една вече доста стара (16-та година кара), и една по-малко стара (на 5).
    Пипи - като млада беше сив металик, сега изби кафеникаво. Винаги е била предимно спяща.
    alt text
    alt text

    Сара - голям дивак и много смешна и лигава. Друга такава котка не съм виждала.
    alt text
    alt text

    Някъде от декември обаче, у нас се самонаселиха още 2 (3 с приходящата майка) котета. Като казвам самонаселиха - буквално е. Един ден се събудихме от освежителния следобеден сън и заварихме външната врата широко отворена, а те спят на една възглавница в кухнята. От тогава са неизгоними, живеят под стълбите, а денем на прага ни. Пак буквално, лежат на дървения праг на външната ни врата. Като дойдоха бяха на видима възраст 2-3 месеца, братче и сестриче. С половин уста ги предлагах тук-там, но никой не прояви интерес. Оттогава ги лекувахме от конюктивит, някакви гъбични истории, миналата седмица женското се появи с огромна язва на врата, не разбрахме дали някой се е опитвал да я яде или какво, днес пък видях - на мъжкото жестоко му е набрала долната устна, въобще само неприятности откак са тук. Ама как да ги оставим, лекуваме каквото както можем. Та след цялата тирада, да ги покажа поне.

    Останаха си с временните имена, макар че въобще не реагират на тях. Белчо - малко флегматичен, на мен почти не дава да го пипам (за разлика от мъжо), някак по-кекав - все кашля и повръща. И се научи да се сади в сандъчетата. Има много интересни уши.
    alt text
    alt text

    И Сивушка - супер отракано коте и много любвеобилно и гальовно. Макар че с непрекъснатия тормоз от моя страна да и слагам капки в очите, капки против бълхи, хапчета за обезпаразитяване, да я заливам с йод и кислородна вода и да я къпя в пудра, вече не ме обича толкова.

    alt text
    alt text

    А, да, вече почти година имаме и 1 /една/ кокошка. И тя се самонасели. Много е известна, всичките ни познати знаят за нея и винаги питат как е 😁 Научи котките да се страхуват от нея, устройват си много смешни схватки. Миналата година снасяше почти всеки ден много едри и вкусни яйца. От ноември обаче, не сме видели и едно 😞

    alt text


Впишете се, за да отговорите
 

1
На линия

264
Потребители

261
Теми

4.1k
Публ.

CVETAR.ORG