Кокиче (Galanthus)
-
старата тема
20.01.19
Не бях си ходила на село от месеци и вчера реших да проверя кокичетата. Рано им е още, но реших да щракна някое за раздвижване на темата. На третата снимка ми падна батерията на фотоапарата и продължих с тела. То бива некадърна работа, ама като моята.. Като се прибрах, видях че всички снимки са размазани
-
Ооо твоите са напреднали, имаш вече и преклонени главички! При мен са като ниските на първата ти снимка.
-
Първенците за тази година и при мен
-
И от мен кокиченца
И едно по- едро, сиво;
-
Еха, много цъф има при вас, момичета
Много са ви нежни!
Наталче, а твоето, сивичкото е
Моите едва са си показали белите връхчета.
-
и при мен цъфтят вече няколко дни.
-
01.02.19
Днес в унисон с пролетното време мал..пардон, много кокичеви снимки
-
Пчелите не си губеха времето
-
Все още не са им се издължили дръжките.
Пожелавам безпроблемно зареждане на страницата.
-
Иде пролетта, иде...чудесни кокиченца
-
Напълно разцъфтели...
-
Прекрасни са! Стройни и нежни.
-
Освен кокичета, напъпили кукуряци и една все още опърпана иглика в двора няма цвят, затова отново снимах кокиченцата:)
-
16.02.19
Кокичетата вече са извисили дръжки и издължили венчелисти ха-ха.
-
Наистина, тази година ми се виждат доста дългички
Дадох бойна задача на един познат да ми донесе от тяхното село да инспектирам какви има при тях
Левите са мои, а десните чуждоселските
На снимката открих едно мутирало . Само на единия венчелист е. И на горния, и на долния кант.
-
А това е Galanthus 'S. Arnott'
От Евробулб. Втори сезон е при мен. Има две нови детки.
-
Чудесни модели и снимки!
-
Ама наистина ли толкова бавно се множат?!
-
Е, как бавно
. Миналата година бяха две луковици, които си цъфтяха. Сега по-голямата има две детки (виждат се листенцата). Арнот не е от бавнярите . Има много по-зле.
Аз пък загледах тази снимка:
Тук същите през януари миналата година
Но други снимки като сравнявам, не са се увеличили двойно.
Преди години, когато баба и дядо бяха живи, имахме цели бордюри от кокичета. Баба дори им режеше листата още зелени, да не "превземат" . Аз с моето разместване и подреждане, така ги докарах, че в един момент осъзнах, че яко съм им намалила бройката. Тогава се уплаших , групирах старателно всичко останало и не съм ги пипала. За няколко години (не помня точно колко) станаха прилични, но не обилни туфи.
-
Ами бавни ми се виждат
надявах се да са като мускарите, иначе кога ще доживея да стане поляна с кокичета? Като дете помня, по пътя до училище имаше стари къщи, някои вече изоставени, а дворовете бяха килим от кокичета, след тях от момини сълзи.
